Категория: Отношения и конфликти

Винаги ставаме чувствителни, когато става въпрос за детето ни, и този тип конфликти са особено специфични.

Истината е, че ако имаме по-сериозен проблем, следва да се намесят повече хора и специалисти, за да се разреши. Особено в училище. Често, за да се изглади такъв конфликт между деца или между деца и учител, е необходимо да се намесят класният ръководител, училищният психолог, другият родител, училищният медиатор, ресурсният учител и дори директорът.

По същия начин и в детската градина може да се стигне до намесата и на директор.

Но за да избегнем този вариант, е необходимо да омекотим комуникацията си както с учителите, така и с другите родители.

При конфликт учител – дете, какво правим като родители:

1. Изясняваме ситуацията чрез спокоен разговор или поредица от такива.

Не тръгваме първо с нападки, ако детето ни каже нещо обезпокоително. Търсим диалог, но питаме, за да чуем, а не за да реагираме с отговор веднага.

2. Вземаме предвид как различните хора възприемат действителността.

Понякога една дума или израз може да се приеме различно и едва след като повторим думите на другия, той сам да осъзнае, че не е имал това предвид, което всъщност е казал.

3. Питаме директно, а не „замитаме проблема под килима“, докато с времето напрежението расте и в един момент ескалира.

Често откровеността печели повече време и изяснява ситуацията доста по-бързо.

В практиката си като юрист съм срещала често този конфликт. Когато се стигне до делба на недвижим имот, винаги се намесват множество емоции. Често имотът има сантиментална стойност за част от роднините и това поставя особено голяма тежест на разрешаването на такъв конфликт.

Случва се да се появят роднини, които не познаваме, защото живеят далеч, или такива, които отдавна не сме срещали. Сблъскват се много и различни интереси и изплуват междуличностни конфликти и конфликти, свързани с разликата в разбиранията на поколенията.

В повечето случаи решението на съда отнема години и доста средства. Споровете при делба на недвижими имоти и като цяло споровете, свързани с недвижими имоти, отнемат много време и нерви, костват ни съдебни разноски, експертизи и адвокатски хонорари, а някои от съсобствениците дори не преживяват изхода на делото.

Как да се справим тогава? Виж тук:

1. Преди да започнем разговор, е най-добре да се изясни реално кои са страните (собствениците) и да поискаме само те да присъстват.

Намесата на трети лица утежнява разговора и често го дърпа в различни посоки, което затруднява желаната развръзка.

2. Започваме с позитивно намерение и спокоен тон, без злобни погледи и скръстени ръце (невербалната комуникация е изключително важна!).

Поздравяваме с „Добър ден! Как си?“ и усмивка. Това спомага да се разтопят ледовете, поне на повърхността.

3. Използваме реплики като:

„Всички, които сме тук, имаме желание бързо да разрешим този въпрос.“

„Знам, че времето на всички ни е ценно и ще се радвам да си помогнем взаимно.“

„Всички имаме нещо общо, което ни свързва — много спомени и преживявания на това място. Нека разрешим този въпрос със спокойствие и като изслушаме всички. Гласът на всеки, който е тук, е важен и ще бъде чут.“

В днешно време почти няма човек, който да не се е ядосвал на работното си място и на ръководителя си. Конфликтите на работното място са често срещани, но още по-деликатно е положението, когато става дума за ръководителя, началника, мениджъра или шефа ти най-общо.

Какво да правим и как да излезем от тази ситуация, избягвайки конфликт?

Виж стъпките по-долу:

1. Подхождаме с честност, откритост, твърдост, но с уважение.

Искаме лична среща, в която да обсъдим какво ни притеснява (дали е проблем в структурирането на дейността, конфликт с колега или неуважение към самите нас от страна на ръководителя/началника).

2. Споделяме ситуацията и предлагаме възможни варианти за излизане от нея.

Така, както нас ни устройва и както би било в полза на фирмата ни.

3. Обсъждаме възможните варианти.

(Плюсове, минуси, възможност или невъзможност за прилагане на идеите ни.)

4. Вземането на решение какво ще се случи остава в ръцете на ръководителя.

Но сме се уверили, че сме споделили притесненията си и ясно сме посочили какво не ни устройва и с какво сме съгласни да направим корекция (дали в структурата на работния процес, дали в поведението си или в начина на завършване на задачите ни).

Най-честият конфликт в ежедневието ни. Сблъскваме се с него постоянно. Как да се справим? С няколко прости техники.

1. Заменяме „ти“ с „аз“ в общуването си.

Когато сме недоволни, че не ни се помага достатъчно в домакинството, че не се чувстваме разбрани, изслушани или подкрепени, често започваме с нападки и обвинения: „Ти си такъв, не ме разбираш, не ми помагаш, пак забрави какво те помолих, никога не се поставяш на мое място“ и т.н.

От своя страна партньорът ни заема отбранителна или още по-нападателна позиция, или просто спира да слуша, а понякога дори излиза от стаята.

В тези ситуации вместо „Ти не ми помагаш“ може да използваме „Аз имам нужда да ми помогнеш“. Вместо „Ти не ме слушаш“ използваме „Имам нужда да ти споделя нещо важно за мен“.

И така разговорът потича в друга посока, а не се блокира.

2. Подхождаме с внимание, грижа и емпатия.

Това е човекът, когото обичам, за когото ме е грижа и който искам да се чувства добре. Вероятно той също не иска скандали и конфликти и също жадува за хармония и разбиране като нас.

3. Използваме ефекта на огледалото.

Ако аз съм ядосан, изнервен, изморен и се държа троснато и сърдито, отражението ми в огледалото ще е същото. Омекотяваме себе си, за да се омекоти и отсрещната страна.

4. Позитивната ни енергия и добрите ни мисли се усещат.

Всичко около нас е енергия, трепти на определена честота и не е нужно да го видим като физически обект, за да го усетим. Токът не се вижда, но знаем, че не трябва да бъркаме в контакта, за да се уверим, че е там.

Мислейки си с любов и нежност за партньора си, той го усеща и отвръща със същото.

Опитай и ти при следващата нажежена ситуация вкъщи.